Панчо Панайотов към ДБ-ПП и кандидатът им за кмет на София: Не лидери. Пишлигари!
Панчо Панайотов
Пишлигари. Не водачи. Пишлигари.
Първо да предпазя някои дървени философи от мнение.
Аз не гласоподавам в София, само че и аз имам обоснованото право да декларирам мнение за кметските избори в София. Защото.
Изборът на кмет в София има значение, отражение освен за софиянци, само че и за живеещите в с. Пороминово и с. Стоб. Както и изборите във всеки град, градче и село в България имат значение за живеещите в София.
Какво надробихте пишлигари. Какво.
Подобно на практиката на Българската комунистическа партия и сродните и партии определяте, спускате парашутисти.
Само че, вашите гласоподаватели (един от тях съм аз, все още), се разграничават от гласоподавателите на Българска комунистическа партия и сродните и.
Вместо да се събирате, да клюмчате главите и да решавате единствено вие, трябваше да извършите най- естественото и само за същинските демократи и мощни политици.
Вътрешни избори.
Това би било ценене, почитание, доверие към вашите гласоподаватели. Силно доверие, мощно почитание.
В Америка по този начин вършат. Не се събира централният комитет да спуска кой ще бъде претендент за президент, а претендентите потеглят измежду гласоподавателите да убеждават и търсят поддръжка. Избирателите избират, не Централен комитет.
Събрахте се, както се събират в Китай, Куба, Северна Корея и определихте. Кой ще бъде. Един атом доверие към гласоподавателите няма. Един атом почитание към гласоподавателите няма. Да де. Но те не са сходни на гласоподавателите на Българска комунистическа партия, и сродните и партии. А и сте партийни функционери, а не познавате близката ни политическа история. От нея има поучения.
По тоя път. Към залеза.
Ум умува, разум цари, разум патки пасе.
